Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

ОТ 1 ЯНУАРИ 2015 Г. И РАБОТЕЩИТЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР НЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕКРАТЯВАТ, ЗА ДА ПОДАДАТ ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ

С параграф 3, т. 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване е извършена промяна в Кодекса за социално осигуряване, по силата на която, считано от 01.01.2015 г., ал. 2 на чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване се отменя. Това означава, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Следователно, считано от 01.01.2015 г. задължително прекратяване на осигуряването, с оглед отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вече не е необходимо и за осигурените категории лица по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 и чл. 4аКСО. Това са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта; държавните служители по Закона за държавния служител; съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет; военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” и по Закона за специалните разузнавателни средства, и служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и морските лица.
За лицата, осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 7-9, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 КСО, считано още от 01.01.2012 г. условието за прекратяване на осигуряването, с оглед отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е задължително.

Следователно, по реда на действащата от 01.01.2015 г. нормативна уредба, за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при подаване на заявления за пенсиониране в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения, вече не трябва да прекратяват тези правоотношения.

Следва да се има предвид, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж.
Ако лицата имат осигурителен стаж без превръщане повече от изискуемия за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 за съответната календарна година и продължават да работят след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази възраст процентът е 3, а от 01.01.2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31.12.2006 г.

Предвид промяната в Кодекса за социално осигуряване, с която се дава право на работещите да се пенсионират без да прекъсват осигуряването си, има много запитвания в ИА ГИТ кога и как се дължи обезщетение при придобито право на пенсия по Кодекса на труда при новите условия за пенсиониране, т.е. когато лицето упражни правото си без да се прекрати договорът му. По този повод публикуваме информация от експертите на ИА ГИТ за условията за получаване на този вид обезщетение.

Мариана ВАСИЛЕВА, главен експерт в администрацията на Министерския съвет

РАБОТОДАТЕЛЯТ ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИДОБИТО ПРАВО НА ПЕНСИЯ САМО ПРИ ПРЕКРАТЕН ДОГОВОР

Обезщетение за придобито право на пенсия се изплаща при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, а не заради самото пенсиониране. То се дължи на работник или служител, който е придобил право на пенсия и е решил да се раздели с работодателя си, дори да не се пенсионира след това. Право на него имат и работещите, чиито договори са прекратени, след като те са се пенсионирали без прекъсване на осигуряването.

От началото на 2015 г. влязоха в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, според които работниците и служителите вече ще могат да се пенсионират без да се прекратява трудовото или служебното им правоотношение. Досега беше задължително осигуряването им да се спре поне за ден. След промяната на правилата за пенсиониране в ИА “Главна инспекция по труда” идват много запитвания кога и кой има право на обезщетение за придобито право на пенсия.

Работодатели и работещи се интересуват дали при новата възможност да се излиза в пенсия без прекратяване на договора, обезщетението не се дължи още при самото пенсиониране. Друг често задаван въпрос е дали остава дължимо при прекратяване на правоотношението, ако междувременно работещият се е пенсионирал.

В Кодекса на труда и в Закона за държавния служител обаче изрично е регламентирано, че това е вид обезщетение, което се изплаща при прекратяване на правоотношението. Условието за изплащането е към момента на прекратяването работещият да е придобил право на пенсия, независимо дали се е възползвал от него или не. Това означава, че обезщетението е дължимо и когато междувременно лицето се е пенсионирало без да прекрати осигуряването си.

Обезщетението за придобито право на пенсия се изплаща само веднъж. Ако работник или служител е получил това обезщетение от един работодател, дори да упражни правото си на пенсия при друг, новият работодател не му го дължи.

Според Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца при прекратяване на трудовите правоотношения, независимо от основанието, с работник или служител, придобил право на пенсия. Ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за 6 месеца (чл. 222, ал. 3).

По Закона за държавния служител обезщетението за придобито право на пенсия е в размер 50% от месечната му основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати (чл. 106, ал. 3, изр. първо от Закона за държавния служител). Ако служителят е работил в една администрация през последните 10 години, той има право на обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, а когато стажът му е по-малко от 10 години - на две, ако това е по-благоприятно за него (чл. 106, ал. 3, изр. второ от Закона за държавния служител).

Мариана ВАСИЛЕВА, главен експерт в администрацията на Министерския съвет 

РАЗЛИКАТА В ОСИГУРИТЕЛНИЯ СТАЖ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ УЧИТЕЛИ Е 5 ГОДИНИ

ВЪПРОС: Учител съм и ми предстои пенсиониране. Разбрах, че необходимия ми учителски осигурителен стаж е 30 години и 8 месеца, а за жените – учители се изискват 25 години 8 месеца. Защо има пет години разлика в осигурителния стаж на жените и мъжете учители?

ОТГОВОР: Специалните условия за пенсиониране на учителите съществуват в българското законодателство от 1888 г., като началото на тази уредба е поставено със Закона за пенсиите на учителите от същата година. Законодателството ни в тази област е търпяло развитие, като последователно са били приемани различни закони, уреждащи правото на пенсия на отделни категории лица – свещеници, военнослужещи, земеделски производители и др.
През 1957 г. е приет Законът за пенсиите – ЗП (отменен, в сила от 01.01.2000 г.), в който се уреждат условията за пенсиониране за всички лица – за работещите при условията на първа, втора и трета категория труд, както и на някои специални групи, сред които са и учителите.
Учителският пенсионен фонд е създаден през м. март 1996 г. и функционира от 01.011997 г. т.е. по времето, през което е бил в сила ЗП (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗП (отм.) учителите добиват право на пенсия при 25 години учителски трудов стаж и 57-годишна възраст за мъжете и 20 години учителски трудов стаж и 52-годишна възраст за жените.
През 1999 г. се разработват и приемат (в сила от 01.01.2000 г.) значими промени в осигурителното законодателство и пенсионноосигурителния модел. Създават се универсални и професионални пенсионни фондове като част от допълнителното задължително пенсионно осигуряване (II стълб), функционира и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (III стълб), а първият стълб – държавното обществено осигуряване, продължава да се развива.
Първоначалната идея е била специалният ред за пенсиониране на учителите да съществува до 31.12.2009 г. (редакция на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване – ПЗР на КСО, в сила до 31.12.2009 г.), като в съответствие с тази разпоредба е бил § 22, ал. 1 от ПЗР на КСО, който е предвиждал, че създаденият с отменения Закон за фонд “Обществено осигуряване” Учителски пенсионен фонд продължава да съществува до трансформирането му в универсален пенсионен фонд – след 2009 г.
Поради това, с оглед на временното и краткотрайно приложение на разпоредбата, при приемането на новото осигурително законодателство са завишени изискванията за възраст и осигурителен стаж, но е запазена непроменена традиционно установената разлика от 5 г. между изискуемия учителски осигурителен стаж за мъжете и за жените.
Впоследствие, през 2009 г., с промени в разпоредбите на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и § 22, ал. 1 от ПЗР на КСО, е удължен срокът им на действие – до 31.12.2020 г., като също е запазена съществувалата в последните повече от 50 години разлика от 5 години в осигурителния стаж между мъжете и жените.
Така към настоящия момент съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 (това е законоустановената възраст за работещите при условията на трета категория труд) и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. В съответствие с тази разпоредба § 22, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда, че създаденият с отменения Закон за фонд “Обществено осигуряване” Учителски пенсионен фонд продължава да съществува до трансформирането му в универсален пенсионен фонд. Това се очаква да се случи след 31.12.2020 г.

Петя МАЛАКОВА, държавен експерт в дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”

Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по ктд в предприятието могат да се присъединят към него при условия и по ред, определени от страните по договора

Колективният трудов договор в предприятието има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор. Дали договорените изисквания в колективния трудов договор за изплащане на еднократна парична вноска са законосъобразни е въпрос, по който може да се произнесе само съдът.

Писмо № 26-720 от 29.10.2014 г. на МТСП

Съгласно чл. 51а от Кодекса на труда (КТ), колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация. Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. В случай че в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект.
Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.
Съгласно чл. 57, ал. 1 и 2 КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
Поради това изразяваме мнение, че членовете на синдикалната организация, неподписала КТД в предприятието, нямат право да ползват директно договореностите в него, а следва да се присъединят към него по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, независимо от подписания БКТД, тъй като той има действие спрямо организациите на работниците и служителите и работодателските организации, но не и спрямо индивидуалните членове на синдикалните организации.
Дали договорените изисквания в посочения колективен трудов договор за изплащане на еднократна парична вноска в размер на 60 лв. със срок на действие от 1 година или 120 лв. със срок на действие 2 години са законосъобразни е въпрос, по който може да се произнесе само съдът, ако бъде сезиран по реда, установен в чл. 60 от КТ.
Съгласно чл. 60 от КТ всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когато колективният трудов договор се прилага, има право да предяви иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако те противоречат на закона или го заобикалят.
Поради това единствено съдът е компетентният орган, който може да се произнесе по законосъобразността на текстовете на колективния трудов договор.

Длъжен ли е работодателят да отчита трудов стаж и професионален опит, придобит преди 1 юли 2007 г.

Няма пречка в колективен трудов договор и/или във Вътрешните правила за работната заплата по отношение на стаж, придобит преди 01.07.2007 г., да бъдат договорени/предвидени по-благоприятни условия за работниците или служителите, като при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят да отчита и трудовия стаж на работника или служителя, който е придобит в друго предприятие на всяка работа, длъжност или професия, независимо дали е същата, сходна или със същия характер.

Писмо № 94-2630 от 12.09.2014 г. на МТСП

В отговор на запитване относно определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, Министерство на труда и социалната политика изразява следното становище:
В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в сила от 01.07.2007 г., е уредено правото на работещите по трудови правоотношения на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
В НСОРЗ са регламентирани случаите, при които работодателят при определени условия е длъжен да зачете и признае за придобит трудов стаж и професионален опит различни периоди на време, включително и такива преди сключването на трудовия договор. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл. 12, ал. 5 НСОРЗ условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
Министерство на труда и социалната политика по повод на други запитвания е изразявало становище, че няма пречка в колективен трудов договор и/или във Вътрешните правила за работната заплата по отношение на стаж, придобит преди 01.07.2007 г., да бъдат договорени/предвидени по-благоприятни условия за работниците или служителите, като при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят да отчита и трудовия стаж на работника или служителя, който е придобит в друго предприятие на всяка работа, длъжност или професия, независимо дали е същата, сходна или със същия характер (стажът се зачита изцяло).
В колективните трудови договори от 2008, 2010, 2012 и 2014 г., които се прилагат за общинските ЦДГ, ОДЗ, училища и обслужващи звена на територията на Столична община, се съдържат разпоредби, в които е предвидено, че придобитият до 01.07.2007 г. стаж по трудово или служебно правоотношение се зачита изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Предвидено е още, че постигнатите договорености имат задължителен характер за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и организациите на работодателите - страни по договора, общинските училища, детски градини и обслужващи звена на територията на Столична община.
Предвид съответните разпоредби от колективните трудови договори и при положение, че сте синдикален член, изразяваме мнение, че при определяне на продължителността на трудовия Ви стаж и професионален опит, придобит до 01.07.2007 г., работодателят е бил длъжен да се съобрази с постигнатите договорености.
За окончателно становище по поставения въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на колективните трудови договори, действали през периода на Вашата работа в детската градина, следва да се обърнете към Столична община, която е страна по договорите.

НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРОВЕЖДА ЕЖЕДНЕВЕН ИНСТРУКТАЖ НА ШОФЬОРИТЕ НА УЧЕНИЧЕСКИ АВТОБУСИ

ВЪПРОС: Необходимо ли е да се провежда ежедневен инструктаж на шофьорите на ученически автобуси?
Д. Господинова

ОТГОВОР: Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи. Следователно за шофьорите, които не са заети в автомобилните превози на опасни товари по шосе и в международните автомобилни превози, ежедневен инструктаж по чл. 15, ал. 1 от наредбата не е задължително да се провежда.

ПРЕЗ ОТПУСК СЛУЖИТЕЛЯТ МОЖЕ ДА СЕ ТРУДИ НА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН
Консултация

ВЪПРОС: „Може ли работник, който е в платен годишен отпуск, да работи допълнително по проект със заетост 8 часа и да получава възнаграждение?“
Ч. Георгиева, София

ОТГОВОР: По време на платения годишен отпуск работникът или служителят може да работи по допълнителен трудов договор на пълен работен ден. Становище в този смисъл изразява и Министерството на труда и социалната политика.
Допълнителен труд може да се полага при същия или при друг работодател.
Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Той може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му договор по основното трудово правоотношение.
Когато се полага допълнителен труд, трябва да се спазват задължителните минимални междудневни и седмични почивки. Непрекъснатата междудневна почивка е най-малко 12 часа. При петдневна работна седмица се полага седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало неделя. В тези случаи се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната почивка.
Когато работникът или служителят ползва законоустановен и разрешен отпуск по основния трудов договор, очевидно той не полага труд по него. Ето защо, за времето на отпуска той може да работи по допълнителен договор на пълен работен ден, при същия или при друг работодател.
Следва да се има предвид, че законът забранява на работници или служители, които работят при специфични условия, и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки да работят допълнително при същите или други специфични условия. Допълнителен труд е забранен и за работници или служители, определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Справка:
Чл. 110, 111, 112, 152 и 153 от Кодекса на труда.

в-к „Преса“, бр. 13, 15 януари 2015 г. 

КАК ЩЕ СЕ ПЕНСИОНИРАМЕ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА
Разяснение

Промените от 01.01.2015 г. в Кодекса за социално осигуряване (КСО) – основният нормативен акт, уреждащ пенсионното осигуряване, са направени с § 3 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. (обн. ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).
Някои от тях се отнасят до условията за пенсиониране, други засягат въпросите за размера на пенсиите или възможностите за едновременно получаване на повече от един вид пенсия.
В този брой ще разгледаме условията за придобиване право на пенсия през 2015 г., както и някои други въпроси, свързани с пенсионирането.

Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени с няколко разпоредби.

С нова ал. 2 в § 6б от ПЗР на КСО се регламентират само за 2015 г. условията за пенсиониране за осигурителен стаж и възрастпо общия ред на чл. 68КСО. Така през 2015 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете, а правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО – при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете, и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

С други думи, през 2015 г. не се променя изискващата се възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО и за трета поредна година тя е 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, но се увеличава с 4 месеца необходимият осигурителен стаж и той става 35 години за жените и 38 години за мъжете. Лицата, които нямат достатъчно осигурителен стаж, за да се пенсионират при посочените условия, могат да ползват права по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, запазени както през предходните две години – навършена възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете, и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Нормата на § 4 от ПЗР на КСО, регламентираща възможностите за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст на лицата, работили при неблагоприятните условия на първа и втора категория труд, е с удължен срок на действие до края на 2015 г.

В тази връзка и през тази година лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд, или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от превърнатия към трета категория труд осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. За преценяване правото на пенсия осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

До 31.12.2015 г. включително, преди навършване на общата пенсионна възраст, може да бъде реализирана възможността за пенсиониране по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО за лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от кодекса, и имат сбор от възрастта и осигурителния стаж 90 и 52-годишна за мъжете и 47-годишна възраст за жените.

До края на 2015 г. действа и ал. 3 на § 4 от ПЗР на КСО, съгласно която, ако трудовият договор на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, бъде прекратен при закриване на предприятието, при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда), могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от кодекса.

Когато лицата, които ползват права по ал. 1 – 3 на § 4 от ПЗР на КСО, поискат да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно със заявлението за пенсиониране, те подават и заявление, с което искат средствата по индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд. В 7-дневен срок от отпускане на пенсията съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество, което превежда средствата във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаването му.

Особените възможности за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст на учителите са уредени с § 5 от ПЗР на КСО. И през тази година учителите могат да реализират правото си на ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО, ако имат учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Срочната пенсия за ранно пенсиониране се изплаща от Учителския пенсионен фонд в размер, намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от кодекса. Учителите, които са придобили право на пенсия при посочените условия на ал. 1, но се пенсионират по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от кодекса, получават по реда на ал. 3 на § 5 от ПЗР на КСО пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ към държавното обществено осигуряване и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1 от същия. Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на КСО, се определят с чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Няма изменения за 2015 г. в детайлно разписания с чл. 69КСО специален ред за пенсиониране на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, следователите младши следователите, държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“ и служителите на длъжност „водолаз“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи или изпълняващи някои от дейностите по неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологическа и радиационна защита и др.

Без промяна са и специфичните условия, визирани с чл. 69аКСО, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации.

Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. е отменена ал. 2 на чл. 94КСО, с която се уреждаше необходимостта от прекратяване на осигуряването във връзка с определяне началната дата на отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 и чл. 4а от кодекса. С отмяната на тази разпоредба общото правило на чл. 94, ал. 1 КСО се въвежда при определяне началната дата на отпускане на всички видове пенсии, с изключение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 69КСО, за които правото се придобива при освобождаване от служба и при прекратяване на правоотношението, както и на лицата по чл. 69аКСО, за които прекратяването на трудовото правоотношение е поставено като условие за придобиване право на пенсия.

Във връзка с отмяната на чл. 94, ал. 2 КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на придобиване на правото, или от датата на заявлението за пенсиониране до съответното териториално поделение на НОИ, в зависимост от това, дали е спазен 6-месечният срок за подаването му.

Законодателят не е предвидил преходна разпоредба по отношение на лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст до 31.12.2014 г., и осигуряването им е прекратено преди 01.01.2015 г. Поради това правилото на чл. 94, ал. 1 КСО се прилага и по отношение на тях, т.е. пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението за пенсиониране е подадено до съответното териториално поделение на НОИ в 6-месечен срок от правопораждащата дата, или от датата на заявлението – ако този срок е пропуснат.

По заявленията за пенсиониране, подадени до 31.12.2014 г. включително, се прилага действащата до тази дата норма на чл. 94, ал. 2 КСО.

Как се отразяват отмяната на ал. 2 на чл. 94КСО и новата ал. 2 в § 6б от ПЗР на КСО върху реда за отпускане на лични пенсии на учителите?

В § 5от ПЗР на КСО не е заложено изискването за прекратяване на осигуряването като основание за отпускане на тези пенсии, но такова е поставено с ал. 5 на чл. 19НПОС. От 1 януари 2015 г. право на пенсия по § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби заемат длъжности по чл. 19, ал. 1, 2 и 4 НПОС. Това означава, че трябва да са изпълнили изискуемите условия за осигурителен стаж и възраст преди уволнението им отучителски длъжности по чл. 19, ал. 1, 2 и 4 НПОС, но не е задължително освобождаването им от учителска длъжност да е към момента на упражняване правото на пенсия. В тази връзка предстои промяна в чл. 19, ал. 5 НПОС, като до изменението на разпоредбата, на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, същата не се прилага поради противоречието йс КСО.

Като се има предвид, че със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. не са направени промени в чл. 68КСО, пресмятането на „три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО“ се извършва, като след 31.12.2015 г. възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО се увеличава с по 4 месеца от първия ден на всяка следваща календарна година до достигане на максималната възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете, което би изглеждало така:

Следва да се има предвид, че изчисленията са направени на база на сега действащото законодателство. С разпоредбата на § 6б, ал. 2 от ПЗР на КСО „се замразява“ нарастването на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО само през 2015 г. и във времето на действие на преходната разпоредба ще се търсят адекватни законодателни решения, съобразени с продължителността на живота, състоянието на трудовия пазар, както и със здравословното състояние на българските граждани. В този смисъл не може да се гарантира, че през следващите години посочените в таблицата параметри ще бъдат запазени.

ПРИМЕР:
Нека се опитаме, като си помогнем с данните от таблицата, да преценим дали учителка, родена на 25.09.1956 г., която има изискващия се учителски осигурителен стаж, може през 2015 г. да ползва ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Съобразно данните в таблицата нейната възраст по чл. 68, ал. 1 КСО е 61 години и 8 месеца, а три години по-рано от тази възраст – е възрастта от 58 години и 8 месеца, които тя ще навърши на 25.05.2015 г.
Така учителката ще придобие право на ранна учителска пенсия от 25.05.2015 г., ако към тази дата заема учителска длъжност. При подаване на заявление за пенсиониране до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в 6-месечен срок, т.е. до 25.11.2015 г., пенсията й следва да се отпусне от 25.05.2015 г., независимо че и след тази дата продължава да работи като учителка.

С чл. 9 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. е определен минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО за 2015 г., като от 01.01. до 30.06.2015 г. той е 154,50 лв., а от 01.07. до 31.12.2015 г. – 157,44 лв.

Лицата с определена от органите на медицинската експертиза 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. За придобиване право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, освен да са загубили работоспособността си, те трябва да имат качеството на осигурени лица и като такива да имат определена продължителност на осигурителния стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението за пенсиониране, регламентирана с чл. 74, ал. 1 КСО.

Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. е създадена нова ал. 2 в чл. 74 от кодекса, която поставя изрично изискване за лицата по т. 2, 3 и 4 от ал. 1 на чл. 74КСО, една трета от осигурителния стаж да е действителен. Въведеното изискване се основава на текста на чл. 74, ал. 1 КСО, във връзка с дефиницията на понятието „осигурено лице“, дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, съгласно която такова е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Предвид новосъздадената ал. 2на чл. 74КСО, право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата от 01.01.2015 г. се придобива за лицата: от 20 до 25-годишна възраст при 1 година осигурителен стаж, от която 1/3 или 4 месеца действителен осигурителен стаж; до 30-годишна възраст – при 3 години осигурителен стаж, от които 1 година действителен; над 30-годишна възраст – при 5 години, от които 1 година и 8 месеца действителен осигурителен стаж.

Изискването за наличие на 1/3 действителен осигурителен стаж не е въведено за лицата, инвалидизирали се до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа, но при всички случаи за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74КСО те трябва да имат качеството на „осигурени лица“ по смисъла на дефиницията, дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.

Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 1 януари 2015 г. при 1 година действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 74, ал. 3 КСО.

При прилагане разпоредбите на международен договор действителният осигурителен стаж се установява от данните за осигурителни периоди, посочени във формуляр Е 205/формуляр за стаж по съответния двустранен международен договор. Периодите, посочени като приравнени на осигурителни периоди, както и периодите на пребиваване, не представляват действителен осигурителен стаж. Когато от удостоверените осигурителни периоди или от части от тях не може да се установи дали същите представляват действителен осигурителен стаж и без установяване на това обстоятелство лицето не придобива право на пенсия за инвалидност, се прави запитване за уточняването им до съответната чужда компетентна институция.

До този момент правна регламентация на понятието „действителен стаж“ бе дадена само с § 2 от Допълнителните разпоредби на НПОС. Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. е създадена т. 12 в § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на КСО, с която дефиницията за действителен стаж е включена като правна норма и в основния нормативен акт. „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж. В този ред за пенсиониране няма промени.

Допълнение в текста на чл. 82, ал. 1 КСО, регламентиращ условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия от деца на наследодателя, визира, че лицата, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, могат да получават наследствена пенсия и над тази възраст, но само ако учат (кръгът на лицата, които имат качеството „учащ“, изчерпателно е изброен в чл. 34НПОС). Наследствената пенсия на инвалидизирали се до 18-, съответно до 26-годишна възраст, се изплаща до завършване на съответния вид и степен на образование. Те не могат да получават наследствена пенсия след навършване на 18-, съответно до 26-годишна възраст, ако не са учащи. Със създадения § 22с в Преходните и заключителните разпоредби на КСО се уреждат отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. наследствени пенсии по чл. 82, ал. 1 от кодекса на лица, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Те се плащат до определените им срокове (обикновено това е определеният им с експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия срок на инвалидността). След изтичане на тези срокове, ако пенсиите не са определени пожизнено, следва да се прекратяват на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО.

В условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия на останалите правоимащи лица (съпруг/съпруга и родители) няма промени. Преценката на правото на наследствена пенсия на преживелите съпрузи за 5 години по-рано от възрастта им по чл. 68КСО се извършва, като възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО през 2015 г. се запазва и от 2016 г. нараства с по 4 месеца на година (както е посочено в таблицата на стр. 71).

Създадени са някои текстове, свързани с ежегодното осъвременяване от 1 юли на пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година. Урежда се, че ако осъвременителният процент (равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година) е отрицателно число, пенсиите не следва да се осъвременяват (чл. 101, ал. 2 КСО). Дефинирано е понятието „индекс на потребителските цени“, използвано в чл. 100КСО. Това е индексът, който е приложен при съставяне на държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година (§ 1, ал. 1 и § 4 от Допълнителните разпоредби на КСО).

Изменения в чл. 101КСО, които са в сила от 01.01.2015 г., визират, че социалните пенсии за инвалидност не може да се получават едновременно с друг вид пенсия. За отпуснатите и изплащани до тази дата социални пенсии за инвалидност е създаден § 22тв ПЗР на КСО, съгласно който социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати.

Макар и индиректно, но свързано с пенсионирането, е изменението на чл. 5, ал. 7 КСО. Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход не само по искане на осигуреното лице или на негов представител, но и/или по искане на длъжностните лица, на които е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите (чл. 40, ал. 3 КСО), на осигуряването за безработица (чл. 54ж, ал. 1 КСО) и на пенсионното осигуряване (чл. 98, ал. 1 КСО), или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с посочените документи. Нормативно определеният за това срок е 14-дневен, считано от подаването на искането. Отпада задължението на осигурителите да издават документи за осигурителен стаж и доход в срок до 30 дни от прекратяване на трудови или служебни правоотношения на работниците и служителите.

Ваня НИКОВА, главен експерт по осигуряването в ЦУ на НОИ