Вход

Потребител
Парола *
Запомни ме

Регистрация

Полетата маркирани със звезда (*) са задължителни.
Име
Потребител
Парола *
Повторете паролата *
Email *
Потвърдете имейл *

Защо да изберете нас?

Ние сме  нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член – „Човекът при нас е уникат”;

Продължава

Какво правим ние?

Представляваме и защитаваме нашите членове; Посредници сме в преговорите с различни институции;

Продължава

Прегаряне в учителската професия

cda05b5b826ed7adee9cb5f2708477476d4bb8fc

Хроничния стрес, прегарянето и бърнаут синдрома пред българските учители.

 

„Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш“

От десетки години в Синдикат „Образование“ анализираме учителската професия, като изпепеляваща, изгаряща и вписваща се в китайската мъдрост. Разбира се в ролята си на пламък за обществото, учителят има своя огън, който гори, утихва и накрая угасва...

Едно изследване на прегарянето на учителите от 1995 г. ни информира, че силата на този процес е от порядъка на 5% на година, което ни убеждава, че или учителят трябва да работи не повече от 20 години, или към него, като професия трябва да бъдат приложени компенсаторни механизми.

МОН, по предложение на КТ „Подкрепа“ възложи Пловдивския университет да направи актуално изследване за диагностика на бърнаут ефекта при учителите в България. Според нас това изследване ще даде актуална информация за здравослоното състояние на учителите и ще бъде основа за изграждане на нова политика за запазване на българския учител и ситуиране на конпенсаторни механизми на учителския труд.

Данни на центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, 75% от заболяванията на хората са предизвикани от стрес.

Последеците от прекомерния стрес в определена професия са палитра от почти всички възможни заболявания като: Сърдечносъдови заболявания(инсулт, инфаркт); Стомашно-чревни проблеми (язва); Увредена имунна система и автоимунни заболявания; Безсъние, главоболие; Болки в кръста и ставите; Зависимости (дрога, алкохол, тютюнопушене…); Депресия и суицид.

Стресът е заемка от английската дума „stress“, старофренската – „dеstresse“: „беда, бедствие“ и от латински distringere „стягам, затягам, свивам“.

Видовете стресори са: Психологически, Околна среда и Биологични.

Стресовата реакция на организма поражда тревога или стягане. Естествения процес за оцеляване на организма е редуването на „тревога“ с „покой“. Това може да се редува безброй пъти. Това е и „здравословната стресова реакция“.

Но, когато фазата на „тревога“ превишава значително фазата на „покой“, то тогава се появява нездравословната стресова реакция, която води до срив на организъма. Този срив води до професионално прегаряне или Бърнаут.

Бърнаут синдромът е болестта на 21 век, която според Световна здравна организация, в световен мащаб приема размери на глобална епидемия, а според МОТ 200 милиарда евро са загубите в световен мащаб от прегарянето за: отпуски по болест, разходи за хоспитализация и амбулаторно лечение, и загуби от снижена производителност на труда.

Burn-out дефиниция, според Маслах - Професионалното прегаряне е латентен процес на психическа ерозия в резултат на продължително излагане на стрес на работното място.

След 1982 г. групата на рисковите професии: медици, социални работници и психолози се прибавят учители, юристи, политици, мениджъри и полицаи…

До сега в образователната система на България нямаше представителни обобщени данни за диагностига на бърнаут ефекта на педагогическите специалисти, като логично нямаше и национална образователна политика за превенция на професионалното прегаряне при учителите.

Изследването, което Пловдивския университет по поръчка на МОН извърши даде важна и актуална диагностика за степента на прегаряне на бълтарските учители и директори.

Основни цели на изследването бяха:

  • Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти;
  • Проучване на влиянието на факторите на професионалната, семейната и социалната среда върху появата на бърнаут синдром;
  • Извеждане на алгоритми за справяне с хроничния стрес в рисковите групи.

Респондентите бяха пропорциално групирани в 6 района.

Възрастта на участници беше следната:

  • 46 – 50 г. – 17%
  • 51 – 55 г. – 17,5%
  • 56 – 60 г. – 16,2%
  • 41 – 45 г. – 16%
  • 36 – 40 г. – 11,8%
  • 31 – 35 г. – 7,5%
  • 26 – 30 г. – 6,5%
  • 26 – 30 г. – 6,5%
  • 20 – 25 г. – 3,6%
  • Над 61 г. – 3,9%

Длъжностите, взели участие в диагностиката бяха:

  • Учители – 77,5%
  • Възпитатели – 9,5%
  • Директори – 4,3%
  • Зам.-директори - 2,7%
  • Психолози – 3,4%
  • Педагогически съветници – 1,9%
  • Логопеди – 0,3%
  • Треньори – 0,2%

Участниците по пол бяха съответно: Жени – 88,4% (n = 884) и Мъже – 11,6% (n = 116), по стаж по специалността както следва:

  • 3 – 5 г. – 9,9%
  • 6 – 10 г. – 7%
  • 11 – 15 г. – 10,1%
  • 16 – 20 г. – 16,2%
  • 21 – 25 г. – 17,9%
  • 26 – 30 г. – 12%
  • 31 – 35 г. – 12%
  • Над 35 г. – 14,8%

Семейния статут на участниците беше:

   

  • 64,7% – семейни
  • 15,2% – несемейни
  • 10,1% – живеят на семейни начала
  • 10,1% – разведени.

Брой деца на респондентите:

  • 39,5% – с едно дете
  • 39,7% – с две деца
  • 19,3% – без деца
  • 1,5% – три и повече деца

Същинските резултати от изследването бяха:

Доминиращ стресор за професионално изгаряне е лошо поведение и липса на мотивация за учене, при работата с учениците:

  • 85,9% от педагогическите специалистите нареждат лошото поведение на челно място по значимост като източник на стрес;
  • 75,8% нареждат липсата на мотивация за учене от страна на учениците като следващ по значимост източник на стрес в работна среда.

Предложение: в учебните планове на педагогическите специалности да се включат учебни програми и теми, които да повишат подготовката на учителите за справяне с проблемното поведение на учениците и тяхната мотивация.

Основен стресогенен фактор е организацията на учебния процес и претоварване с административни формалности:

•Девет от десет педагогически специалисти (85,3%) твърдят, че справянето с прекалено много административни формалности е силен стресогенен фактор за тях;

•49% са напълно категорични в техните отрицателни нагласи към претоварването със задължения от административен характер;

•36,3% се съгласяват, че това е тежко бреме за техните плещи.

Препоръка: Облекчаването на административната тежест в работата ще даде не само повече време, но и допълнително енергия като ценен капитал, който учителите могат да използват както за повишаване качеството на обучение, така и за възобновяване на ресурсите за справяне със стреса чрез намаляване на стресорите в работата.

Следващ по сила бърнаут ефект е драматично трудното взаимодействие с родителите и липса на партниране и гражданско отношение от страна на родителите:

  • 74,3% - посочват като сериозен източник на стрес неразбирането, което се среща често от страна на родителите.

Предложение: Изграждането на ефективна комуникация в системата родител – учител – дете е залог за повишаване на взаимното разбиране и доверие. Съществена роля в този процес играят директорите и техните заместници, класните ръководители, психолозите и педагогическите съветници, както и активните родители и родителски организации, които трябва да подпомагат постигането на по-добра кохезия.

Следващ стресор е умения за комуникация при взаимодействие с родителите и потребност от развитие на умения за разрешаване на конфликти в системата учител – родител – дете:

•63,3% - шест от десет изследвани лица отговарят, че изпитват потребност от развитие на умения за разрешаване на конфликти в системата учител – родител – дете;

•само 24,5% се чувстват подготвени за справяне с конфликтите на работното място.

Симптомите на професионалното прегаряне сериозно повишават риска от проява на гняв, цинизъм и склонност към насилие както в работна среда, така и в личния живот. Развитието на устойчивост на стреса и умения за справяне с конфликтите са предпоставка за превенция на риска.

Стресогенни фактори в личния живот и семейната среда, и липса на редовна физическа активност:

•73,4% - посочват, че не намират време и енергия за редовна физическа активност;

•19,5% - само двама от десет намират време и възможност за спорт поне три пъти в седмицата.

•49,9% - половината от изследваните лица посочват, че страдат от хронично недоспиване.

Възстановяването на организма след пълноценен сън е задължително условие за поддържане на доброто настроение и работоспособността. Хроничното недоспиване е сериозен стресогенен фактор, който се превръща в предпоставка за възникване на тежки инциденти и заболявания.

Препоръка: да предоставят възможности за провеждането на спортни дейности за служителите чрез създаване на подходящи условия в училищните бази (спортен салон, фитнес). На учителите по спорт се пада по право да мотивират провеждането на ежеседмични спортни събития. Спортът в училище не само за учениците, но и за учителите ще допринесе както за по добрата физическа форма и позитивно настроение, така и за изграждане на екипен дух и по-солидна групова кохезия.

Стресогенни фактори в личния живот и семейната среда: липса на време и енергия за развитие на хоби и активен семеен, културен и социален живот

•49% - твърдят, че времето и енергията, които посвещават на работата, им позволяват да развиват своето хоби и да водят активен семеен, културен и социален живот.

•41,3% - отговарят, че им липсват време и енергия за активен семеен, културен и социален живот.

Препоръка: Постигането на баланс между работа и личен живот и съхраняването на качеството на живота е важна предпоставка за изграждане на устойчивост към стреса. Регулярният културен живот е мощен генератор на идеи в полза на учебния процес и спомага за намиране на общи интереси и социално значими теми с децата.

Стресогенни фактори в организацията на учебния процес:

  • 66,4% - от участниците изпитват потребност от развитие на умения за справяне с хроничния стрес на работното място;
  • 60,5% посочват, че в работата от тях често се изисква да се справят със задачи, които противоречат на здравата педагогическа логика;

Стресогенни фактори в политиката по доходите на учители и директори:

  • Шест от десет (59,8%) считат, че размерът на възнаграждението е несправедливо;
  • 15,1% са на мнение, че заплатите им справедливо съответстват на положения от тях труд;

Извод: Лошото или преценявано като недостатъчно заплащане на труда е силен стресогенен фактор, който е провокиран от усещането за социална несправедливост и слаб престиж на професиите от спектъра на педагогическите специалисти. Недооценяването на положения труд провокира усилване на фрустрацията и разочарованието у служителите особено в случаите, в които те се чувстват претоварени откъм служебни задължения.

Стресогенни фактори в организацията на учебния процес и промени на учебната програма в последния момент:

•  Седем от десет (67,7%) преценяват, че внезапните промени в учебния процес са сериозен източник на стрес, защото изискват допълнително усилие;

•  17,5% са несъгласни с това твърдение.

Извод: Сериозното усилие за адаптация към промените на учебната програма в последния момент често изисква сериозна инвестиция на допълнителна енергия, която има своята „цена“ от гледна точка на справянето със стреса.

Стресогенни фактори в автономност в работата за постигане на целите:

  • 64,9% от специалистите разполагат с достатъчно самостоятелност в работата си, за да определят как да се справят със задачите;
  • 19,2% от тях не са съгласни с това твърдение.

Стимулирането на възможностите за изразяване на различни мнения и позиции е едно от важните изисквания и препоръки по отношение на базовите правила в прилагането на стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място.

Стресогенни фактори в участие във вземането на решения:

  • 69,9% от респондентите не се безпокоят да изразят несъгласието си в открита дискусия на определена тема;
  • 16,8% се притесняват да реагират отрицателно или да афишират публично личната си позиция.

Препоръка: Умението за използване на мненията на сътрудниците при вземане на решения, които изискват последователност, допринасят за високата оценка на работата на училищните лидери. То е сигурен залог за развитие в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Във връзка с това е важно да се подчертае ролята на квалификационните курсове и формите за допълнително обучение на педагогическите специалисти, насочени към развитие и усъвършенстване на лидерските и организационните умения.

Стресорите в работната среда и условия на труд:

•  68,5% посочват, че работното им място предоставя необходимите условия за труд и кратък отдих;

•  Несъгласните с това твърдение са малко над 20%.

Фрустрацията, породена от липсата на достатъчно пространство, което да осигури необходимата зона за личен комфорт, създава потенциален риск от проява на нетолерантно и агресивно поведение от страна на децата както едно към друго, така и към хората, които работят с тях. Препоръката е да се положат сериозни усилия както за намаляване на броя на децата в групите и класовете, така и за прилагане на съвременни възможности за индивидуални подходи в обучението.

В изследването се установи че социалния и професионален микроклимат в образователните институции е по-скоро добър:

•62% от изследваните лица дават съгласието си в полза на усещането за взаимопомощ от колегите и ръководството;

•72% от респондентите изразяват положителни нагласи относно твърдението дали винаги могат да разчитат на подкрепата на ръководството в нужда;

•74,3% определят като отлични контактите и качеството на взаимоотношенията със своите колеги.

Стресорите в работната среда: липса на достатъчно ресурси

и помощни средства в работата

•59,2% от анкетираните са на мнение, че липсата на ресурси не ги затруднява в преподаването;

•два пъти по-малко от техните колеги (33,7%) намират недостига на ресурси за сериозна пречка в преподаването.

Резултатите разкриват, че шест от десет учители са с консервативни нагласи към новостите, което издава тяхното отношение на инертност и скептицизъм към модерните образователни средства. За сравнение ще цитираме данни от проучването TALIS на ОИСР, които посочват, че само половината от учителите в България (49,8%) се чувстват подготвени за използване на информационни и комуникационни технологии. Оказва се, че липсата на ресурси вероятно не представлява сериозна спънка в преподаването за значителна част от онези учители, които така или иначе не са в състояние да ги използват пълноценно.

Нивата на установеното в изследването за диагностика на Бърнаут синдрома на българските учители се установиха нива на нездравословен стрес, който превишава значително максималните нива на стреса на учителите в Европа.

Екипът на изследването разраоти препоръки за справяне с хроничния стрес и бърнаут синдрома в 21 стъпки:

1. Да се определят цели и приоритети;

2. Да се правят неща, които успокояват;

3. Да се избягват излишни срещи;

4. Да се избягва поставянето на непостижими крайни срокове;

5. Научете се да казвате „не“;

6. Оставете промеждутъци между работните срещи

7. Правете само едно нещо в даден момент;

8. Правете често безстресови почивки през деня доколкото това е възможно;

9. Превърнете дома в убежище;

10. Прекарвайте достатъчно време в самота без правите нищо;

11.Научете се да си почивате;

12.Приемете, че не е необходимо винаги да имате право;

13.Помислете повече за нуждите на хората около вас;

14.Въздържайте се от непрестанното говорене;

15.Научете се да се наслаждавате на храната;

16.Използвайте задръстванията позитивно и релактивно;

17.Помислете как да избегнете хора или събития, които генерират стрес;

18.Преди да се втурнете към предстоящ ангажимент, преценете доколко той е важен за вас и кой е най-подходящият начин за справяне с него;

19.Споразумейте се с хората, с които живеете, кой какво върши у дома;

20.Планирайте без бързане и без прекалена структурираност ваканциите и почивките;

21.Освободете се от стреса чрез упражнения, релаксация и смях. Забавлявайте се!

Бърнаут ефектът към професията на педагогическия специалист, обаче НЕ е личен проблем на учителя и директора! Дистресът трябва да бъде взет под внимание от МОН и да бъде УПРАВЛЯВАН!

Във връзка с това екипът направил изследването отправяме предложение към Министерството на образованието и науката да инициира създаването на експертна група от представители на заинтересованите институции и организации за изработване на Национална политика за диагностика, превенция и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите специалисти. В нея трябва да бъдат включени както ежегоден скрининг и превенция, така и осигуряване на ефективни възможности за справяне с бърнаут синдром в уязвимите групи по алгоритъма на представеното изследване. По подобие на световния опит и традиции в България да бъдат ситуирани конпенсаторни механизми, които да намалят натоварването и стреса на учителите приоритетно след 50 годишна възраст.

Това представително изследване на диагностика на Бърнаут синдрома на педагогическите специалисти в България стана по поръчка на Министъра на министерството и образованието г-н Красимир Вълчев, по идея на КТ „Подкрепа“ в лицето на Президента Димитър Манолов и Председателят на Синдикат „Образование“ д-р Юлиян Петров, и беше извършено от Доц. д-р Ю. Янакиев, Проф. д-р Галин Цоков от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, и Д-р Николай Николов от Prometrix LTD, Bulgaria.

В статията са използвани материали от изданието „Диагностика на Бърнаут синдрома при педагогическите специалисти за справяне с хроничния стрес“ - Доц. д-р Юри Янакиев.

Д-р Юлиян Петров

 

Международна дейност

Анкета

Смятате ли, че външното оценяване в четвърти клас трябва да отпадне?