Вход

Потребител
Парола *
Запомни ме

Регистрация

Полетата маркирани със звезда (*) са задължителни.
Име
Потребител
Парола *
Повторете паролата *
Email *
Потвърдете имейл *

Защо да изберете нас?

Ние сме  нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член – „Човекът при нас е уникат”;

Продължава

Какво правим ние?

Представляваме и защитаваме нашите членове; Посредници сме в преговорите с различни институции;

Продължава

За камерите и още нещо

marusq-morskihora-wordpress1

"Наблюдаването на учителите ще разруши и малкото доверие, което е останало в системата".

Трудно е да се включи човек в коментарите по повод насилието в детска градина „Брезичка“. От една страна защото бяха изказани много мнения и всеки би си помислил, че няма какво да се добави. От друга страна, резултатът от цялото упражнение е налице – уволненията са факт, новите назначения са добри, децата, казват, са спокойни. Какво друго? На повърхността – почти нищо, освен камери, които ще следят... и родителски протести.... Но вътре, нещата изглеждат съвсем различно. Тлеещите въглени не са само в детските градини, те са на много места, свързани с работата с деца - в училището, в семействата, в обществото като цяло. Т.е. причините, за които малко се говори.Няма друга система , която да е толкова силно свързана с всеки човек, каквато е образованието. И няма друга система, която толкова ясно да е повлияна от ценностната система в обществото. Защото училището, като събирателен образ на тази система е микрообраз на обществото, с всички негови отношения, противоречия, противопоставяния, конфликти или толерантност, обич и уважение. В училището /и детските градини/ са събрани отношенията учители-ученици/деца/, учители-учители, учители-родители, учители – административни власти, родители – деца, родители – административни власти, родители – родители. Всяка от групите носи своите характеристики, които нито са само позитивни, нито само негативни, но и едните и другите могат да вземат превес в определен момент и да създадат ситуация. И за съжаление тя не е само „педагогическа ситуация“.

Излезлият на повърхността скандал с учителско насилие над деца има своята предистория и скрит ресурс – учителските кадри – от една страна лични качества, професионална подготовка, психологична устойчивост, емоционална интелигентност, от друга страна административни правила и процедури, наблюдение и контрол.Проблемите по веригата просто образуват мрежа, от която трудно се излиза на ниво да бъдеш най-добрият учител. Дори трудно е да се определят най-важните елементи в тази мрежа – дали си избрал да бъдеш учител по призвание, или в педагогическите специалности просто е имало свободни места, а може би ти се е струвало, че там следването е по-лесно? Дали си бил подготвен за средата, в която ще работиш и която силно зависи от обществените нагласи и отношения? Дали личната ти психология отговаря на психологията на средата, в която отиваш? Дали умееш да управляваш себе си, конфликтни и рискови ситуации? И дали си готов да отговориш на конкуренцията, понякога завистта, злобата, понякога обичта, която също е изчерпваща? Да носиш отговорността за баланс между всички, да отговаряш за не винаги добрите закуски или други условия, да преглъщаш основателните или не коментари на ученици и родители, които често се изживяват като единствени правоимащи в системата. Защото в определени ситуации учителят е всичко... Дори само частичка от някои от недотам изчерпателно описаните елементи да не е налице, може да се стигне до резултат като този в „Брезичка“. И то само, ако сме разгледали ролята на учителя... А родителят? С всички особености на отношенията и неговото разбиране, че детето му не е само, не е единствена грижа, не е най-невероятното дете на света... Идва ред и на детето, което носи белезите на дома си, на семейните отношения, на запазените или разрушени ценности, на претенциите към останалите, Ако това е само професионално-емоционална среда, резултатът ще бъде един. Но когато към цялото това многообразие се включат административните задължения, натоварващи извънредно много, натискът да приемеш повече деца, отколкото позволява нормативът, липсата на добра материална база, отказът на много ученици да бъдат ученици, но административните разпоредби те принуждават да не го забелязваш, задължението всички деца да преминават на всяка цена в по-горен клас, невъзможността да реагираш справедливо при неадекватна реакция на родител или ученик/дете/. Всъщност има и още нещо – изборът при назначението на учители, директори. Ако до момента на този избор е имало несъответствия в подготовката и квалификацията или в личните качества на кандидата, то при избора на учител нещата трябва да са много ясни. Формалните и привидни конкурси, които често прикриват други отношения, могат също да доведат до резултат като този в „Брезичка“. Изборът и назначението на учители/директори е административна процедура, колко важна обаче е тя...Може би определяща!

Някой може да помисли, че защитавам само учителите и неглижирам правата на родителитеи на децата. Съвсем не! Но е ясно, че учителят в една група или в един клас е един /или няколко – по различни дисциплини/, а децата са повече от 30 /в много случай над норматива/, родителите на една група или клас са също много повече от 30. Количественият превес в никакъв случай не е определящ, но мненията на родителската общност са много повече и могат силно да доминират средата. Затова е много важно да се изграждат нагласи на доверие и толерантност, които да елиминират екстремностите, каквито със сигурност се проявяват и които при поддържане на диалог, могат да бъдат навреме елиминирани. Именно като екстремност разглеждам случая с учителката /учителите/ в „Брезичка“. Знам, че правото на един не винаги се възприема като правото на другия, макар че това постулират всички правоопределящи закони, различните видове конвенции и други документи. Но уважението и зачитането на правата е задължително, а то се постига именно с разбиране, толерантност и спазване на правила. Ако родителите в „Брезичка“ бяха потърсили диалог, много вероятно е това да не се беше случило. Дали са имали симптоми за случващото се? Очевидно да, след като мнозина са били притеснени от поведението на децата си. Но тъй като диалогът сам по себе си е двустранен процес, дали ако е заявен, е бил приет? И още – поставя се въпрос за разследване относно това, кой е поставил камерата. Дали това е най-правилният ход след случилото се, макар използването на записващо устройство да е незаконно? Не тук е съсредоточен проблемът. Това няма да изясни истинските причини. Ако всички отговорни институции бяха осъществявали контрол върху целия процес на отглеждането и възпитанието на децата, сигурно също нямаше да се стигне дотук – децата в групите нямаше да надвишават по брой норматива, вътрешният мониторинг, контрол и превантивната работа също щяха да бъдат налице. Има нужда да се замислим върху предложенията, които сега дават родителите, макар почти всички те да бяха дискутирани при обсъждане на вече действащия Закон за училищното образование. И тук ще кажа, че когато едни предложения и дискусиите около тях се проточат много дълго във времето, те нямат ефект върху системата и както и с този закон се случи, най-често не се приемат. Много „ако“, много условности... Но е повече от очевидно, че има нужда от корекции. Струва ми се, че в целия процес на промени може да помогне възстановяването на Института за развитие на образованието, чиито изследвания и анализи могат да дадат верните решения. Подобни институти вършат много работа в други образователни системи в други сектори. Защото системата се нуждае от промени и стабилизиране не само по въпроса за насилието. Проблемите са комплексни и наистина се нуждаят от спешно решаване, но в никакъв случай на парче.

Не съм убедена, че проблемите ще се разрешат с поставянето на камери. Да, сигурно ще спре поне на първо време по-грубите реакции... но най-вероятно това ще разруши и малкото доверие, което е останало в системата. Едва ли това е панацеята на онези промени, за които си мечтаем. То ще е като резултата от камерите по пътищата.

Затова на първо място трябва да погледнем какво ни предлага Законът/законите/, които регулират системата. Да, сложна е системата, но колкото по-ясни, открити и по-прости са правилата, толкова средата би била по-естествена и добронамерена. Да се погледне от гледна точка на организацията на работа във всяко учебно и детско заведение, да се върнем към онези модели и форми, които изграждат учителите, развиват уменията им, намират възможностите за достатъчно добри допирни точки с останалите групи-участници в системата и никоя от групите да не гледа враждебно към другата, още по-малко да я разглежда като виновна за едни или други неудачи. Откритостта и публичността са част от действията – учители и родители заедно създават среда за развитието на децата. Всъщност е ясно, че едните без другите не могат, колкото и неопределено и трудно да изглежда взаимодействието.

Доц. д-р Маруся Любчева

 

 

Международна дейност

Анкета

Усещат ли българските учители намаляване на адмистративната натовареност/бумащината/?