Вход

Потребител
Парола *
Запомни ме

Регистрация

Полетата маркирани със звезда (*) са задължителни.
Име
Потребител
Парола *
Повторете паролата *
Email *
Потвърдете имейл *

Защо да изберете нас?

Ние сме  нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член – „Човекът при нас е уникат”;

Продължава

Какво правим ние?

Представляваме и защитаваме нашите членове; Посредници сме в преговорите с различни институции;

Продължава

Стачката-урок по гражданственост

PA112753

Навършиха се 10 години от най-голямата учителска стачка в синдикалната ни история.

 

„Тайната на промяната е да съсредоточите цялата си енергия

не върху борбата със старото, а за изграждането на новото.“

Сократ

 
СТАЧКАТА – 2007 година

УРОК ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Вече десет години звучи ехото на най-голямата в българската синдикална и политическа история учителска стачка, започнала през септември 2007 година. Стачката парализира страната и постави безпрецедентен рекорд по броя на участниците – 100 000 просветни работници стачкуват 45 дена за по-добро българско образование. 

НАЗРЯВАЩАТА БУРЯ

   Българската демокрация е на прага на пълнолетието. Тече 18-та година от началото на демократичните промени в България. Образованието е в огромна криза, срив в резултатите, в доверието, във финансовото обезпечение. Българският учител е в изключително унизително положение – професията е в дъното на всички класации, той е обезверен, в безизходица от безпаричие, от липса на уважение, от пренебрежително отношение към труда му от институциите и обществото. Все по-трудно се диша, все по-трудно се издържа на натрупаното напрежение. Назрява протест и готовност за стачка.

НАЧАЛОТО

По данни на синдикатите чистото средно възнаграждение на учителите през началото на 2007г. е 238 лв., а на непедагогическия персонал – 180 лв. Оцеляването – невъзможно!

15 май 2007 – VII национална конференция на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

    Д-р Константин Тренчев, Президент КТ „Подкрепа“: „...Не се подавайте на провокации, така, както вашият министър иска да ви конфронтира с шофьорите и ватманите. Те направиха нещо много достойно и показаха на другите какво трябва да се направи. 

Най-добрият вариант за политиците е нищо да не взимаме. Вече не можем да се сравняваме и с Румъния. 

Ако нещо искате да правите, имайте едно наум. Винаги изчислявайте вашите сили. Предложихме нещата да се решат от 8 месеца. Като казахме, че ще стачкуваме, се размърдаха и разбързаха, това е последното ни оръжие. Винаги Конфедерацията е била на ваше разположение. Недейте разчита на политиците. Невероятно странна е комбинацията от хора, които днес ни управляват. Не сме солидарни, за съжаление. Ако не преодолеем тази народопсихология всеки да се спасява сам, после ще ни е страшно трудно. Вие, като най-съзнателните прослойки на това общество, помислете върху тия работи, защото обединени наистина може да направите нещо. А вашата професия беше стъпкана в калта. Това е заплаха е изобщо за просъществуването на тая нещастна нация. …. Бъдете единни, моля ви се, вземете важни решения за стратегия какво ще правите. Вече сме в нови условия. Имаме могъщ съюзник в лицето на Европа.“ 

   Инж. Димитър Манолов, вицепрезидент: „...Струва ми се, че сега, понеже така или иначе, темата е в оборот, след като шофьорите протестират, аз не го намирам за нередно да го направят и учителите. Моето предложение към вас е вие да потърсите СБУ, за да договорите съвместни действия във връзка с увеличение на заплатите. И вътре в този документ да напишете, че вие вярвате, че кампанията по евро изборите няма да постави на заден план въпроса със заплатите на хората. Колегите ще се отзоват на вашата покана. … Убедени сме, че случващото се по изборите за вас няма да бъде препятствие да оставите назад най-важната си задача – защита на интересите на колегите.“ 

Делегатите са поздравени от Янка Такева-председател на СБУ, която е в предизборната си кампания за евродепутат. 

16 май 2007 – VII национална конференция на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ –

РЕШЕНИЕТО 

Конференцията гласува решение за безсрочна национална ефективна стачка в координация с всички учителски синдикати в двете конфедерации. Преговорите с МОН и МФ да започнат веднага, а при неуспех, стачката да започне от новата учебна година.

12 юни 2007г. – Национален синдикален съвет на Синдикат „Образование“ – ПРОЦЕДУРАТА

Под ръководството на Председателя, инж. Крум Крумов, Националният съвет взема решение за откриване на процедура по ЗУКТС с искане за двойно увеличение на учителските заплати. Своевременно се отправя предложение към СБУ и НУС към КНСБ за общ стачен комитет с времева стратегия – при неуспех на проговорите на 15 септември 2007г. да се обяви национална едночасова предупредителна стачка, а на 24 септември – безсрочна национална стачка. „За“ решението гласуват лидерите на 38 града, без нито един „Против“.

Инж. Крум Крумов – Председател на Синдикат „Образование“: „...Вчера проведохме среща трите учителски синдиката и имам усещането, че СБУ бавят своето решение за участие. НУС и Синдикат „Образование“ са в готовност...“

12 юни 2007г. – д-р Константин Тренчев: „...По наша информация има изграден щаб в БСП за учителските протести. Те са притеснени. Притеснявам се и от измяна на ръководствата на КНСБ и СБУ. Очаквайте удари под кръста. Силата ви е в единството на всички учители. Вие сте много зле с работните заплати. Заради изборите за европарламент ситуацията е подходяща. Сядайте да преговаряте...“

СТАЧКАТА – 45 дни на борба

На 15 септември 2007г., при откриването на новата учебна година, в цялата страна от 9.00 до 10.00 часа започва едночасовата предупредителна ефективна стачка на учителите. Между 17 и 24 септември учителите планират молебени за спасяване на българското образование, мълчаливи бдения, автошествия. За 24 септември е обявено началото на безсрочна ефективна стачка. 

15 септември 2007г. – Учител: „...Учителската стачка е резултат от многогодишната криза в българското образование. Да се върнем към старата максима "Без наука, няма сполука" и да не подменяме нашата, българска ценностна система с псевдоевропейска или някаква друга! Отношението към учителите и техния труд напоследък не е на необходимото ниво, а и как да бъде! Не може някой от най-ниските социални слоеве, с мизерна заплата и борещ се за физическото си оцеляване, да се грижи успешно за възпитанието, обучението и цялостното изграждане на децата ни като пълноценни личности. Какъв респект и какво уважение имат учениците към такива хора, как гледат на тях... и нима някой мечтае един ден да има същата професия?...“

24 СЕПТЕМВРИ 2007 г. – стачката е вече ефективна

Правителството не реагира. Напрежението е в апогея си. Търпението е свършило. Започва борбата… 

Единен национален стачен комитет 

СБУ към КНСБ, СО към КТ "ПОДКРЕПА"и НУС към КНСБ

СТАЧНИТЕ ИСКАНИЯ

При решението за стачка на 15 май 2007 година беше възприето водещо искане за 100% увеличение на учителските заплати, но не безусловно и веднага. Искането за увеличение беше обусловено с утвърждаване на принципа средствата за образование да са определен процент от БВП /световен принцип/. Стачката настояваше за 4,5% от БВП за системата, което да осигури по-добро българско образование, промяна статуса на учителя, мотивация за неговото оставане в системата. 

2 октомври 2007г.

   Иван Гарелов, журналист: „...Странно е отношението по повечето медии към стачката на учителите. Ако приемем, че те изразяват общественото мнение, то значи стачката не е одобрявана от населението. Странно, наистина. Първо, защото медиите по принцип са призвани да защитават слабите слоеве от потисничеството на държавата, а в случая те говорят с езика на ресорните министри. Второ, ако обществото не харесва своите учители, тогава става дума за морална криза, далеч надхвърляща рамките на образованието. И партиите като че ли се пазят да заемат ясна позиция. Изчакват накъде ще се наклонят везните, пък тогава да оглавят побеждаващата тенденция. Всичко това си има политологичното обяснение, че в обществото се извършват сериозни трансформации, при които партийността отстъпва място на групирането на интереси. Налице е и реалният страх, че след учителите ще последват и други съсловия със своите искания и държавата ще изпадне във финансов колапс. Има, разбира се, и елементарна завист сред тези, които досега не са направили своята публична заявка...“

2 октомври 2007г.

ЕНСК предупреждава за опити за политизация на стачката и призовава за забрана на политически лозунги. Това вероятно спасява правителството на Станишев.

„Като изразяваме нашият синдикален и граждански протест и солидарност, провеждайки за пореден път протестни акции в десетки населени места в България и в София, Единния национален стачен комитет /ЕНСК/ Ви призовава да не допускате в редиците на протестиращите представители на отделни движения, политически структури и неясни формирования, които със своето присъствие в протестите на работещите в системата на средното образование се опитват с плакати и призиви да опозорят, политизират и отклонят вниманието от нашите чисто синдикални и граждански искания. Нека не обръщаме синдикалните искания в политически реваншизъм.“

3 октомври 2007 г.

„...Десети ден продължават ефективните стачни действия и шести месец протестите на българските учители и непедагогически персонал. Правителството от месец май 2007г. игнорира и се прави, че няма проблеми с доходите на работещите в системата на средното образование. На всички е ясно вече, че финансови възможности за удовлетворяване на стачните искания за поетапно 100% увеличение на работните заплати,съществуват в РБългария от икономии в МОН и от бюджетния излишък, който достигна рекордните близо 2,9 млрд лева. На 10-тия ден от ефективните стачни действия се включиха още 47 училища и 23 детски градини.

Днес, 03.10.2007г., стачкуват 82% от заетите в системата от средното образование, а министър Даниел Вълчев, вместо да води отговорни преговори с ЕНСК, провежда национални срещи с директорите на регионалните инспекторати, може би подготвяйки нов механизъм и начини за административен натиск и спиране на ефективните стачни действия. 

Днес българските учители, успоредно с ефективните стачни действия, ще проведат и своите синдикални и граждански протести.

Българският учител е достоен гражданин и достойно протестира....“

„СЕДЕНКАТА“

Седянка, съгл. Българския тълковен речник е стар български обичай, ритуал, практикуван в миналото най-вече по селата. Името идва от глагола седя, тъй като това е една от основните дейности по време на седянка. Вечерно събиране на момци и моми в миналото, на което се работи и се избират бъдещите съпруги.

Седенка е диалектно название на седянка, използвано в шопския и дупнишкия диалект.

7 октомври 2007г.

Пореден ден на стачката и пореден кръг от безрезултатни преговори в МОН. При участието на двамата президенти на конфедерации и тримата лидери на учителски синдикати в България, финансовият министър, Пламен Орешарски, безпрецедентно катализира активността на стачкуващите стотици хиляди с култовата реплика, отправена към просветния министър Даниел Вълчев: „...Дай да разваляме седенката...“

Веднага Единният стачен комитет в образованието реагира на излъчения запис и иска оставката на двамата министри. Настоява за преговори с участието на премиера "по все по-ескалиращия социален и синдикален проблем, касаещ не само работещите в системата на средното образование, а много голяма част от българската общественост". Според синдикатите, ако двамата министри "нямат гражданската и човешка доблест да подадат оставките си, то парламентът следва да стане коректив на тяхното поведение и задължи министър-председателя, Сергей Станишев, да внесе искане за освобождаването им".

„Действията на министрите Орешарски и Вълчев са подигравка с достойнството и конституционните права на българския учител, на хилядите родители и техните деца“ – се заявява в становището на Единния стачен комитет.

Става ясно, че не "ултиматумите" на синдикатите и не липсата на средства в България, а нежеланието на българските управляващи да решат конфликта, е основната причина трета седмица десетки хиляди български учители и непедагогически персонал да стачкуват и протестират. Синдикатите предупреждават, че не справедливите искания на учителите, а бездействието на правителството е предпоставка за дестабилизация на българската държава.

Пламен Орешарски поднася публично извинение в обръщение към учителите: "Истински съжалявам, ако съм засегнал учителите в хода на диалога ни през вчерашния ден. Дължа извинение на всички в гилдията, ако ефектът от афекта по време на тези напрегнати разговори е обидил представителите на учителското съсловие".

Въпреки извиненията на финансовия министър, поисканите от стачкуващите оставки не последваха, което демонстрира порочната практика в отношението към учителското съсловие и липсата на доблест и чисто човешки морал в поведението на българските политици от 2007г. Тогавашният премиер на държавата, Сергей Станишев, стигна даже по-далече със своите наставления: „Когато синдикатите участват директно в политическия процес като политически партии, тогава ще определят каква ще е съдбата на един или друг министър...“, а дотогава министрите са освободени от човешки морал и са недосегаеми?! 

Мегамитингите

11 октомври 2007 г.

В резултат от надменните действия на премиера и ключовите министри, хилядите стачкуващи за по-добро образование учители, отговориха с два грандиозни митинга, сравними само с първите митинги на СДС в началото на промените.

Към 10 октомври 2007г. Единният стачен комитет заяви, че процентът на стачкуващите е достигнал 96%.

На 11 октомври Единният стачен комитет организира Национален митинг – протест в центъра на София, в който взеха участие 75 хил. души (по сведения на синдикатите). 

Доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист:

„...На 11.10.2007 г. чашата на търпението преля. Мудните преговори на правителството с учителските синдикати, самите му нерешителни действия доведоха до ескалация на социалното напрежение, което се изля в Национален протестен митинг на учителите. И все едно е дали в трите лъча, които се събраха на пл. “Независимост”, учителите са били 70, 50 или 40 хиляди като брой участници. Те бяха много и бяха единни в исканията си. Подобни протестни прояви на учителите, ситуирани изключително в сферата на образованието и разгърнати в подобен мащаб, не са познати в новата история на България след 1989 г. Знае се обаче, че когато лекарите и учителите в една държава стачкуват, тя е сериозно болна. Защото това са съсловията, при които търпимостта към негативните явления в обществото е най-силна. Интелигенцията винаги прощава, защото най-добре познава състоянието на обществото...“ 

18.10.2007 – 11.00 часа 

   В София започна Вторият национален протестен митинг на учителите. Паралелно от храм-паметник "Св. Александър Невски" и НДК тръгват две километрични колони с протестиращи учители и се срещат на площад "Независимост". Според данни на синдикатите стачкуващите митингуващи са над 70 000. С автобуси с надпис „Стачка" учители от цялата страна пристигат на Втори национален митинг в столицата. Пред храм-паметника „Александър Невски" се събират учители от Пловдив, Варна, Добрич, Габрово, Тетевен, Омуртаг, Велико Търново, Враца, Ловеч, Плевен, Русе, Видин, Свищов и др.

СТАЧНИТЕ СИМВОЛИ

Митингите и шествията родиха цяло ново изкуство на плакатния реализъм, втъкал в себе си неизказаната мъдрост на цяла една гилдия, угнетявана от десетилетия. Повечето лозунги звучат актуално и сега: „Министри, депутати с учителска заплата; Пари за избори има, а за учителите – няма!; Г-н Министър, в джобчето ни дрънкат семки и бонбонки /перифраза на популярното детско стихче /; Искаме достойно заплащане /бяла лепенка със сини букви, залепена на гърдите – бел. ЛЙ/. 

Лозунгите са безпощадна ирония към Министерството на образованието и науката заради незапочващата съдържателна реформа в образованието и визира ролята на министър Даниел Вълчев в този процес.

За социалната роля на учителя в обществото експресивно и категорично говорят надписите на следните плакати: „Учителю, без теб светът не може“ – Айтос; „Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш“; „Деца, липсвате ни. Борим се за вашето бъдеще и за вашето достойнство“; „Ако спечелим, печелят децата“ – ЦДГ „Кремена”, Община Пловдив, район “Тракия”; „Децата на България не могат без нас, но благодарение на вас не идва никой след нас!“; „Просветният министър няма нужда от просветени“ – 118 училище; „Без просвещение, слабо управление“; „Грижа за учениците – грижа за бъдещето“. 

Карикатурите са неизбежен атрибут на протестните митинги: карикатурата на министър Даниел Вълчев, запушил и двете си уши с ръце, за да не чува словата на учителите; снимки с усмихнатите лица на министрите Орешарски и Вълчев, придружаващи лозунга: „Родната просвета – за учителска несрета“.

   Някъде тогава изгря и химнът на стачката, с рефрен: „Стачка, стачка, за министъра е тя закачка“. 

Беше направен уебсайт на стачката /www.stachka.bg/ и всички осъществени и предстоящи дейности се отразяваха.

ЛИДЕРИТЕ

Президентът на КТ "Подкрепа" – д-р Константин Тренчев:

„Виждате как стоят нещата зад кадър, едно лицемерие - пред обществото се говори за едно, а иначе е съвсем друго. Ние се отнасяме много сериозно към проблемите в образованието и към преговорите, които целят да ги решат. Виждате как се отнася другата страна. Нещо повече, проблемът е поставен много отдавна, бяхме размотавани до този момент и лятото се изтърва за преговори. Проблемът можеше да бъде решен, но някой няма интерес да го реши и иска да нагнетява напрежение... В нашият парламент има повече Мерцедеси от Бундестага, защото там хората ходят със собствените си коли...Ще притягат крановете на места, където могат да се притягат." – посочи още Тренчев.

Лидерът на НДСВ – Симеон Сакскобургготски:

„Ако от мен зависеше, разбира се, че щяхме всички да бъдем по-ларж, ама не е въпросът в това, въпросът е колко има и с какво се разполага.“ 

Неформалния лидер на ГЕРБ – Бойко Борисов: 

„Правителството трябва да си събере вересиите и ще има достатъчно пари за увеличение на учителските заплати.“ Според Борисов е недопустимо финансовият министър Пламен Орешарски да казва, че 30% от БВП на страната се върти в сивия сектор, което прави 20 млрд. лева, а всички пенсии и заплати в държавния сектор са 7,5 млрд. лева и в същото време да се съобщава, че няма средства за повишаване на учителските възнаграждения. Недопустимо е преговорите между учителите и МОН да бъдат наричани "седянка", каза още Борисов.

Лидерът на ДСБ Иван Костов: 

„Премиерът да отстрани от постовете им министрите Даниел Вълчев и Пламен Орешарски и да ги замени с отговорни политици, които гледат на задълженията си не като на седянка в преговорите за учителската стачка, а си дават сметка какво означава за всички български семейства нарочното протакане на протестите.“

МЕДИИТЕ

Българските медии отразяваха прилежно и стриктно учителската стачка и всички варианти на протести, но бяха безкрайно предпазливи да бъдат обективни и безпристрастни към орисията на изстрадалото българско образование и разбунтуваните учители.

Бившият Президент на КНСБ Кръстьо Петков: „В моята биография на синдикалист рядко съм срещал такъв масиран и на моменти синхронизиран и персонифициан медиен натиск на учителската стачка от 2007г. Не може да се твърди, че той е осъществен от самите редакции. По-вероятно е високо платените правителствени пиар-специалисти и съветниците по антисиндикални стратегии да са били настойчиви в усилията си да спечелят на своя страна представителите на четвъртата власт.“

Има една проверена максима: „Никой на света не е спечелил война срещу медиите.“ Според статистиката, направена от Петков, доминират неутралните и информативни отразявания на стачката, но ясно се очертава и българският феномен на проправителствена насоченост на медийните послания.

„Да се публикуват системно статии, в които се защитава открито правителството и се обвиняват неговите опоненти, е в разрез с професионалната етика на иначе уважаваната журналистическа гилдия и като правило се санкционира от същата тази гилдия. Така е в демократичния свят.“ 

Пак според Петков няколко български тенденции:

- Медиите правят разграничения между учители и синдикалисти. Към последните са отчетливо по-остри;

- Любима тема за коментар на журналистите е искането за двойно увеличаване на заплатите и чести са внушенията, че стачниците искат увеличението еднократно и веднага.

РОДИТЕЛИТЕ

Девети ден от стачката

Учители към родители: „...Днес, в деветия ден от нашия протест, ние искаме да се знае, че достойната материална отплата е знакът за истинската загриженост на държавата, че образованието в България има бъдеще. Няма да се поддадем на обвиненията, че исканията ни са неизпълними и нереалистични. Поетапното увеличение на нашите трудови възнаграждения не е достатъчно, за да бъдат заплатени грижите ни да образоваме децата, нашите ежедневни стремежи да се усъвършенстваме, да изпробваме иновации в преподаването. Ние знаем, че нищо не може да заплати нашия стремеж да изградим ценностна система у младите хора. Не могат да бъдат измерени във финансови величини успехите на нашите ученици при всяко състезание, олимпиада, конкурс или приемни изпити. Неслучайно вече цели седемнадесет години в ОУ ”Алеко Константинов”, град Пловдив, няма осми клас поради стопроцентовия прием на нашите възпитаници в елитните гимназии на града и страната.

Уважаеми родители, апелираме за вашата подкрепа и разбиране на стачните ни действия. Искаме да знаете, че нашият протест не е спонтанен или случаен, а дълго е узрявал в душите ни. Подаваме ви ръка, за да се преборим заедно за една по-ефективна и качествена образователна система.

       АКО ИСКАМЕ ДА НИ ЧУЯТ, ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО!...“

   Родителската подкрепа за учителската стачка беше по-скоро спорна и лимитирана на 50%, както побърза да установи социологическата агенция на Кольо Колев, че 53% от родителите смятат, че двойното увеличение няма да повиши качеството на образованието. И нито дума на родителите за техните отговорности по отношение на възпитанието на децата и възрожденската вяра към учителя. Макар че си спомняме родителските инициативи „Ние ви подкрепяме“ и дори лентичките по идея на учениците: „Учители, ние сме с вас.“ 

Не можем да забравим и позорното и манипулативно дело, заведено от така наречените родители, Вяра Лазарова, Андрей Слабаков и др. в Комисията по дискриминация и в Страсбург.

Делото беше заведено срещу лидерите на трите учителски синдиката – Янка Такева, Крум Крумов и Аспарух Томов, както и срещу Димитър Манолов от КТ "Подкрепа".

Вяра Лазарова заяви още, че е сигурно, че стачката се използва неправомерно за защита на определени политически интереси. /Крадецът викал – дръжте крадеца/.

СТАЧНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Договорът, който никой от синдикатите не подписа, се състоеше от 19 основни пункта и беше одобрен лично от премиера Станишев. Предлаганото споразумение съдържаше повече популизъм, отколкото конкретни цифри и ангажименти на правителство и МОН. Най-ефективното от предложението /изработено от стотици експерти на БСП/ беше въвеждане повсеместно на делегирани бюджети и прехвърляне на финансовата отговорност от министър и премиер към училищния директор. Други предложения кореспондираха с 10% увеличение на броя на деца и ученици в група и паралелка, да се задълбочи диференцираното заплащане като преход към атестация. Най-апетитно звучеше, че учителската заплата до 6 месеца ще стане 650лв. Но не индивидуалната, а средна брутна работна заплата – термин, въведен по време на стачката, за да си мисли българското общество, че правителство и парламент мислят за европейски заплати на българските учители. Като пример за това действие на възприетия тогава термин СБРЗ, е и обявената от МОН за месец октомври 2017г. заплата от 1080 лева за учител.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Българските учителски синдикати не подписаха измамното споразумение на премиера Станишев, който може още да им е благодарен, че не поискаха неговата оставка. Разбира се, за моралния капацитет на политик, който сам дава своята оставка, досега и не можем да се надяваме. Вместо да са направи експертен анализ на недъзите на системата за формиране на образователни политики, политическата класа се опита да спечели колкото се може повече политически дивиденти. Най-ефективният ход – децентрализирано финансиране, но без особено увеличение на средствата, доведе до закриване на 470 училища, рязко увеличаване на училищата с двусменен режим, като над 50% от учениците са в режим на две смени. Но делегираният бюджет беше гениално измислено отхвърляне от болната глава на здравата, от Правителство към училищния директор. Развихри се истинска гражданска война между големи и малки училища, а ловът за ученици като финансови източници, стана брутален.

На какво ни научи стачката: не ни научи на единство, но ни убеди че единни можем много...Че комунизма не си е отишъл /Далеч не го олицетворявам с една партия/, защото отношението на държавата към човека не е еволюирало и днес...

Дори и днес няма нито помисъл за фундаменталната роля на социалните партньори, които запазиха своя човешки образ по време на стачката и след нея. Учителските синдикати продължиха опитите да градят макрополитики, но този ценен продукт се оказа недостатъчно печеливш и приоритетен за правителствата, наследили това на Станишев.

    Стачката беше големия урок по граждаственост на всички българи, а за подвигът на учителите напомня мемориален знак, издигнат от Синдикат „Образование“. 

Библиография:

  1. Проф. Кръстьо Петков – „Сбогом на солидарността“;
  2. Архив на КТ „Подкрепа“;
  3. Архив на КНСБ;

 Публикувано в бр.1/2018 на списание "Предучилищно и училищно образование"

 

Международна дейност

Анкета

Трябва ли да отпаднат малките матури НВО за четвърти клас?