Вход

Потребител
Парола *
Запомни ме

Регистрация

Полетата маркирани със звезда (*) са задължителни.
Име
Потребител
Парола *
Повторете паролата *
Email *
Потвърдете имейл *

Защо да изберете нас?

Ние сме  нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член – „Човекът при нас е уникат”;

Продължава

Какво правим ние?

Представляваме и защитаваме нашите членове; Посредници сме в преговорите с различни институции;

Продължава

Общественият съвет

Obsht Syvet

Ще компенсира ли прекомерната власт на „Обществения съвет“ пропуските на родителското участие в образованието

 

С влизането на новия образователен закон на образователната сцена се появи нов играч, който беше утвърдил своето място през вековете, но неговите прояви и участия бяха строго фокусирани и ограничавани. И напук на традициите, субектът „Обществен съвет“ влезе с летящ старт и зае трайни позиции във фундаментални сектори на средното образование. Този родителски орган, сякаш доразвил училищното настоятелство, много бързо го изпревари по влияние и самочувствие. Съгласно ЗПУО, „Общественият съвет е орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им“. Съставът на ОСвключва един представител на финансиращия орган-община и най-малко тримапредставители на родителите на децата или на учениците. С право на съвещателен глас в него могат да участват трима представители на ученическото самоуправление в училище, както ипредседателят на училищното настоятелство. Участието на председателя на училищното настоятелство в съвета с право на съвещателен глас е доста „иновативно“ решение, защото нанася сериозен удар върху авторитета на вековното настоятелство и създава разделение между регламентите на родителското партниране. 

При внимателен прочит на текстовете на тази част от новия закон ще открием разписани функции и права на обществения съвет, за които могат да си мечтаят и най-развитите граждански общества. 

Общественият съвет присъства почти навсякъде в ръководните и педагогически дейности на образователните институции. Той участва в педагогическите съвети, одобрява стратегии за развитие, предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес, дава становище за разпределението на бюджета на детската градина или училището, съгласува   предложението   на   директора   за   разпределяне   на преходните финансови остатъци, съгласува училищния учебен план, атестира директори и учители, съгласува избора на учебници, дава становище по училищния план-прием, участва в разработването и приемането на Етичния кодекс на училището. Това щеше да звучи много демократично и прогресивно, ако не липсваше опитът, цензът, капацитетът и експертизата за изпълняване на тези дейности. Не може да пропуснем и фактът, че членовете на ОС не са щатни служители на образователната институция, макар че ще им се налага присъствие на ежеседмични и ежедневни срещи. Или с други думи пожелаваме на „Лада“ да победи в състезание за Формула 1. 

Бяхме могли да преглътнем скептицизма и тревогата си, ако в дадените правомощия на ОС виждаме само липса на ползи, още повече, че в последните десетилетия така свикнахме с формалните политики, та вече ги приемаме като задължителни. Проблемът е, че освен липсата на полза, ОС ще нанесе и тежки вреди на този вид „партниране“. Набеденият съвет не само ще забави неимоверно много процесите в образователните институции, но и ще генерира дългосрочни отрицателни последствия. 

И тук идва логичният въпрос, защо ни е нужен обществения съвет? 

Мъдро и далновидно през 1891г. със Закона за народното просвещение на Георги Живков, образователното министерството изземва управленческите функции на училищните настоятелства и отменя правото им да назначават и уволняват учители. Логиката на тази образователна политика от края на 19 в. е, че приоритетното за следосвобожденска България образование трябва да се ръководи от държавата с необходимите отговорности и капацитет. 

Днес, за съжаление, професионализмът в управлението на образователната система отново е пред изпитание. На представителните учителски синдикати, които представляват 95% от работещите в образователната система и са с доказан капацитет и експертиза, бавно и методично се ограничават и неглижират повечето функции, за да бъдат подарени изведнъж на Обществения съвет, т.е. професионализмът отстъпва на съвсем други цели и интереси. Ярък пример в това отношение са предстоящите в цялата страна директорски конкурси, където отново виждаме важната роля на обществения съвет в структурата на комисиите за определяне на директори на училища и детски градини. Въпросът е резонен – дали членовете на родителската квота ще могат да гарантират професионализма и ръководните умения на бъдещите директори повече от учителските синдикати, които от 20 години са изгонени от състава на комисиите за определяне на директори. Нашето категорично становище е, че училищното настоятелство и обществения съвет трябва да партнират целесъобразно, без предозиране на права и отговорности, механично прехвърлени им от институциите. 

Участието на родителите в ОС и училищните настоятелства не бива в никакъв случай да намалява техните отговорности и задължения по социализация и възпитание на своите деца. Държавата и МОН допуснаха системно да бъде занижен контролът на родителските отговорности и за да компенсират този дефицит, завишиха и вмениха неимоверно отговорностите на българските учители. Непосилните изисквания и задължения естествено водят да прегряване на системата, до бърн аут на педагогическите специалисти и, разбираемо, резултатите са негативни. 

Синдикат „Образование“ смята, че ни е необходимо ново подреждане на приоритетите и отговорностите между всички образователни звена, функциониращи в образователната система. Общественият съвет в образователните институции и училищното настоятелство трябва да се обединят, независимо от наименованието и да се пренаредят правата и отговорностите на новия родителски орган. Ако това не се случи, българското образование ще бъде определяно от фиктивни механизми и неработещи политики, а резултатите няма да се повишат.

Юлиян Петров

 

Международна дейност

Анкета

Смятате ли, че всички учители трябва да имат еднаква годишна норма?