Вход

Потребител
Парола *
Запомни ме

Регистрация

Полетата маркирани със звезда (*) са задължителни.
Име
Потребител
Парола *
Повторете паролата *
Email *
Потвърдете имейл *

Защо да изберете нас?

Ние сме  нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член – „Човекът при нас е уникат”;

Продължава

Какво правим ние?

Представляваме и защитаваме нашите членове; Посредници сме в преговорите с различни институции;

Продължава

За бумащината

too-much-paperwork

Учителят-"Професията на бъдещето", според ЕС е пресиран от безмерна бумащина.

 

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи изследване сред учителското съсловие какво е усещането им за обема бумащина, която им е вменена и резултатите са брутално категорични в полза на непрекъснатото ѝ нарастване. 97,6% от анкетираните заявяват, че е налице задълбочаване на административното натоварване и само 1.5% от тях усещат облекчаване. Това проучване безапелационно доказва катализирането на процеси, които променят мисията и визията на учителската професия и увеличават липсата на интерес към работата на педагога.

Друго изследване на СО „Подкрепа“ и КНСБ установи и един типично български феномен – претоварване на педагогическите специалисти с всякакъв род дейности, които достигат до 60 часа седмично натоварване при изпълнение на всичките задължения по длъжностна характеристика и извън нея. Този порок на образователната система генерира два много видими процеса: 

  • Първият е прекомерно бързото прегаряне на българския учител и загубата на ефективност в дейността му в последните пет – десет години от своята 35+ години учителска кариера. За овладяване на този процес, макар и след многобройни предложения на Синдикат „Образование“, няма никакво желание от всички правителства, респ. и от Министерство на образованието и науката за въвеждане на компенсаторни механизми;
  • Вторият процес, който набира скорост с увеличаване на бумащината, е превръщането на българския учител в кредитор на образователната система. Това се получава поради несъвършенството на съответните наредби в системата, които мерят месечното и годишно натоварване от пряката преподавателска заетост (работата на учителя с ученици в учебен час – напр. 21 часа седмична норма за учител в начален етап или 648 часа годишна норма за учител по математика). Освен тези часове, обаче, учителят има задължения, които му отнемат многократно повече време за дейности, за които не се дължи трудово възнаграждение. 

И ако нормата на учител в Полша е 1300 часа с всички включени задължения, които съответно се заплащат, то българският учител „дарява“ на образователната система и българското общество своя безвъзмезден труд, който е половината и повече от свършената от него работа. Това би изглеждало много обвеяно с възрожденска романтика, ако всички допълнителни ангажименти на педагогическите специалисти са в полза на детето и ученика, но истината е друга – бумащината, с която е затрупан ежедневно, за съжаление, е гробокопач на призванието УЧИТЕЛ. 

Излизането от тази сложна и абсурдна ситуация не би било проблем, ако има сериозно и отговорно отношение към дефинираната като приоритет от ЕС професия: „Учител - професия на бъдещето“. Трябва час по-скоро в рамките на националния социален диалог да се формира политика на компенсаторни механизми към професията учител. Трябва да се мери коректно реалното работно време на учителя и да се заплати, съобразно изработеното, до 60 часа седмично. Сега учителят по математика например получава трудово възнаграждение само за 18 часа седмично. 

За пореден път Синдикат „Образование“ апелира приоритетът образование да придобие пълнокръвен и практически смисъл, а професията на учителя и неговите организации наистина да се поставят в центъра при изграждане на образователните политики.

Юлиян Петров

 

Международна дейност

Анкета

Смятате ли, че всички учители трябва да имат еднаква годишна норма?